Културен календар

Участниците премерват сили в традиционните дисциплини – слалом за всички възрасти, спускане с шейна и дърпане на въже. За победителите са осигурени награди. Освен спортните състезания е предвидена и весела част – кебапчета с вино. Веселина Бабаджанкова и нейните колеги зевзеци поддържат доброто настроение на празника.

Върховата изява на маскарадните игри в Средните Родопи безспорно е празника „Песпонеделник” в село Широка Лъка. Това е първата неделя след Сирни Заговезни, когато се обесва злото, превъплатено според родопските митологични представи, в „бесните” кучета.

Песпонеделник е древноезичен обичай, обогатен с християнски елементи. Изпълнява се за плодородие, изобилие и здраве. Кукерските игри в с. Широка лъка са описани за първи път в средата на XX век от българския етнограф Христо Вакарелски и от Илия Калайджиев, родом от селото. В сегашния си вид датират от 1971 година.

На този ден солищенци се качват на Солийски връх, правят курбан, наломват за здраве и сядат на обща трапеза.

Общ събор на селата Солища Стикъл и Гела.

От незапомнени времена жителите на Стикъл организират събор на св. Дух (Духовден). Той се състои на петдесет и първия ден след Великден.

Църквата в село Солища е една от най-красивите и големи църкви в района  Ръководството на строежа се поело от неукия и сръчен майстор Филю Корбаджиев и Стоян Стоенбашов. Те направили проект на църквата и започнали изпълнението му, а следващата година Филю Корбаджиев направил проект и на камбанарията. През 1892 г. строежът на църквата бил завършен. Започнало вътрешното оформление - направен е балкон, столове отстрани, иконостас, стенописите. Църквата е осветена от Пловдивския митрополит. Проект на камбанарията направил Филю Корбаджиев. Тя е построена през 1897 г. Висока е 15 м. Майсторът предварително изчислил колко камъни ще са му необходими за построяването и. След приключване на строежа само шест камъка били в повече. Дарено е сребро, което е сложено в сместа при отливане на камбаната, затова звукът и се чува чак на Карлък. На върха на камбанарията има 8 отвора, за да се разнася равномерно звукът на камбаната във всички посоки След празничната литургия и тържествения обяд следва хора и народни веселия.

През 1992 г. започва възстановяването на параклиса "Св. Прокопий" на Осиката. Постройката се изгражда наново на мястото на падналите камъни. Покрита е с тикли предоставени от Пеко Герзилов. На параклиса се прави курбан всяка година. Чува се звукът на гайди. Хората се събират да наломят за здраве. Вият се кръшни родопски хора.

През последната неделя на м. Юли на параклиса “Св. Кирик и Юлита” в местността „Чурика” се провежда местен събор, на който си дават среща родовете. Обяд , гайди , песни хора и веселие.

Гайдарското надсвирване в родопското село Гела се провежда традиционно всяка година в първия уикенд на м.Август. Надсвирването се провежда на поляната до параклиса Св. Илия над селото. По време на събитието се въртят чевермета, по поляните се простират шарени черги и палатки а мелодиите на гайдите звучат до късно.

Село Широка лъка ежегодно отбелязва храмовия празник на църквата “Успение Богородично” на 15 август.
Интерес представлява църквата “Успение Богородично”, построена през 1834 г., предизвикваща възхищение с външната си и вътрешна архитектура, паметник с национално значение. Ферманът, издаден от султана през 1834 г. за построяване на църквата гласял, че тя трябва да бъде построена за 40 дни. Местното население успяло да я издигне за 38 денонощия. Изрисувана е от Димитър Зограф, брат на Захари Зограф през 1835 г.

Месното население почита големия християнски празник “ Рождество Богородично”.

На 14 септември солищенци се изкачват на Кръста над селото да отбележат големия християнски празник Кръстовден с празничен водосвет, палят свещи и сядат на обща постна трапеза. Високият 12.5 м Кръст е изработен и поставен с общи усилия и средства от жителите на селото. Осветен е на 14.09.2013 год., а от 14.09.2019 г.той вече красиво свети, пази и закриля селото и жителите му от бедствия и природни катаклизми.